За книгата: 2004 / Жак Маритен (1882–1973), най-великият религиозен философ на нашето време, основател, заедно с Е. Гилсън от неотомизма се фокусира не толкова върху историята на мисълта, колкото върху развитието на томистката доктрина в самата метафизична област. Примери за този вид работа, връщаща ни в сферата на „вечната философия“, са представени в този том. За разлика от много философски знаменитости от 20-ти век, Маритен не се стреми да прибягва до ефектния език на неологизмите; напротив, той се възползва от неувяхващото богатство на класическите категории. Общата му нагласа е спасителна, изхождаща от конфесионален възглед за света като разумен в своя първообраз космос, което го доближава до интуицията на руската религиозна философия. Томът включва и трудове по теория на изкуството и проблеми на художественото творчество, родени като отговор на сюрреалистични експерименти, поставили пред мислителя задачата да върне художественоисторическата мисъл към солидните основи на метафизиката на Платон, Аристотел, Тома Аквински и съотнасяйки с него съвременната ситуация в художественото творчество.